Дивият Сакар
Понякога търсим истината твърде далеч от нас, а няма нужда. Защо толкова хора се отправят на духовен туризъм или поклоническо пътуване, ако искате го наречете към Бали или Камино?! Защото вече има митове, че в това мистично преживяване откриваш себе си. А истината е, че можеш да чуеш себе си единствено в тишина и това не зависи от мястото. Този процес може да се случи действително, ако напуснеш зоната си на комфорт и обичайната си среда и ангажименти, но би могло да е трансформиращо и в някоя хижа в планината без обхват и хора или в изоставено село. Или каквото и да е друго, където самотата и тишината е гарантирана, а след нея идва и плахото гласче отвътре. Опитайте! Може и да ви хареса. Аз отидох в Сакар планина за 4 дни и го усетих. Тръгнах изнервена, изморена и на ръба на психичните си сили. А се върнах като след дълга почивка, макар такава да не е имало. Това прави природата – възстановява ни. Това правят и случайните срещи и разговори с хората, които живеят по съвсем друг начин от твоя. И те карат да се замислиш. За другата гледна точка. А нея можете да я намерите, докато вървите през слънце и пек, вятър и дъжд, мъгла или от животинските звуци, дочути в тази космична тишина.