Просто Ара!

Dea/ ноември 3, 2018/ Разни/ 0 comments

Снощи Ара Маликян взриви зала „Конгресна” на Двореца на културата и спорта във Варна с неговата „Невероятна история за една цигулка”. Препълнената зала се изправи на крака и аплодира музиканта-бунтар за подарения три часов концерт.

Противоречиво възприеманият цигулар стопли сърцата на присъстващите с виртуозните си изпълнения – като техника и начин на интерпретиране. Неговият „прочит” върху музиката на класиците е запомнящ се, ярък и докосващ най-фините струни в душата. Феноменален, бих казала с една дума, защото е трудно да се дефинира каквото и да било, свързано с Ара Маликян. Да го гледаш и да го слушаш е като два различни файла, които трудно биха могли  да се насложат един върху друг. Такова поне е моето впечатление /на човек, който го слуша за първи път на живо/. Затрогващо беше едно от изпълненията му, при което той слезе от сцената и тръгна между редовете.

Дори, когато прекалява с арт поведение на сцената или смесване на стиловете, той е себе си – сложна личност с множеството преплетени гени и култури, които представлява. Ураган, който владее перфектно техниката на финия струнен инструмент и очевидно уважава. Снощи чухме толкова подробности от личната му история – на неговия дядо, баща му и сестра му. Ситуации, които са го формирали, за да е  точно тази личност днес – направи го между музикалните произведения, които изпълни с хъс и енергията на младеж. Лошото момче на класическата музика демонстрира удивителна подвижност и завидна костна плътност за  неговите 50 години! А най-прекрасното беше, че всичко това идваше от сърцето му и публиката го усети – не просто невероятен, а просто Ара!

Снимки: Росен Донев

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment