Професиите на бъдещето

Dea/ януари 19, 2019/ Разни/ 1 comments

Кои ще бъдат предпочитаните професии в бъдеще, пита Economy.bg, за да е в помощ и на бизнеса, и на заетите в него. Статията и интервюта са доста дълги, затова за вас го „редуцирам“ до най-съществената информация по следния начин:

Изкуственият интелект ще мисли вместо нас, може да изпълнява една или няколко зададени задачи като наш личен асистент, да ни търси подходяща работа в социалните медии или в интернет, да съдейства умният ни хладилник да сигнализира какво липсва и да прави покупки от изцяло дигитализирани или роботизирани магазини. Също така ще отсява нужната ни за личностно развитие информация.

По-важната част обаче е технологиите да ни позволят да бъде постигнем пробив в лекуването и диагностицирането  – за целите на медицината.

Много анализатори казват, че трябва да се заложи на точните науки, инженерството, математиката. Други твърдят, че трябва да се развиват чисто човешки качества, да се набляга на емоционалната и културна интелигентност, защото светът става много глобален, срещаме различни култури и манталитети и трябва да можем да общуваме и да се адаптираме към тях. Тъй като много от нещата ще бъдат дехуманизирани, хората ще имат нужда от възраждане на човешките качества. Затова ще процъфтяват всякакви социални професии – или в здравната сфера, или свързани с нашия комфорт и адаптация.

В момента вървят дебати дали е възможен „общият“ и „супер“ изкуствен интелект. Те се водят в две посоки: Ювал Харири /в книгата си Homo Deus/ твърди, че не е необходимо той да развие съзнание, за да бъде „супер“ или „генерален“. По думите му много скоро ще бъде възможно „сливането“ на човешкия мозък с изкуствения интелект – нещо, за което говори и Рей Курцвейл. Други изследователи като Стивън Пинкър – любим автор на Бил Гейтс, казва, че за да може да говорим за „общ“ или „супер“ изкуствен интелект, то той трябва да развие съзнание, а ние към момента дори нямаме единен отговор какво е съзнание.
Софтуерът, върху който трябва да се изгради изкуственият интелект, наподобява невронната мрежа на мозъка, и по някакъв начин успеем да разгадаем тайните на нашия мозък, то бихме могли да говорим, че ще се появи такъв „общ“ или „генерален“ изкуствен интелект. И тогава той ще бъде конкурентоспособен във всички наши сфери, ще има собствени цели. А когато една същност има собствени цели, може да стане и заплаха. Някои футуристи отлагат тази възможност за 2040 – 2050. Други като Ник Бостром смятат, че може да стане и веднага.

Това е опасността, която хората не предвиждат.

Че това, което на нас ни е отнело десетки хиляди години като еволюционен процес, в рамките на една компютърна програма може да се разиграе и симулира за часове, минути и секунди, т.е. бързината на изчислителната способност на компютърните програми може да симулира еволюционния процес за много по-кратко време и ние да сме изправени съвсем скоро пред подобно самозараждане. Затова са необходими план за действие, осмисляне на етичните и морални аспекти на този въпрос.

В много страни като Америка, Южна Корея и Китай се водят активни дебати, но те вярват в добрите последици и това е проблем, защото е само една от възможностите!.

Много е наивно, защото учените и инженерите, които работят по тези въпроси, все още се позовават на трите закона на Айзък Азимов, че изкуственият интелект ще бъде програмиран така, че да не наранява и да не върви срещу интересите на човек. Но дали ще се спази това?

В Европа по-скоро се отделя внимание на дигитализацията и автоматизацията – нещо, което преживяваме и се случва, но е твърде далече от осмислянето на сценариите, които ще ни съпътстват, когато се развива „тесният“ и „генералнен“ изкуствен интелект.

Съществуват противоположни дори взаимоизключващи се прогнози. От една страна, отново технологичните оптимисти казват, да, много работни места и професии ще изчезнат, но това ще даде шанс да се появят нови творчески и по-креативни. Някои твърдят, че към момента 71% от професиите се упражняват от хора, а останалите са автоматизирани. Те прогнозират, че само за три години тези 71-72% ще спаднат до 52%, а до 2025 до 48%. Това касае автоматизацията и роботизацията на производства.
Други твърдят, че 75 млн. работни места ще изчезнат, но ще се появят нови 113 млн. При трети цифрите са различни. И дават пример с Google преводач, който дава възможност на много хора да комуникират на различни езици и да разширят бизнес възможностите си. Според тях тези хора ще използват Google преводач, за да осъществят само някакъв първичен контакт, но след това ще им е необходим професионален преводач, който да познава детайлите и нюансите на езика, да може да води преговори, да разбира тънкостите при общуването и всъщност ще наемат преводачи и те няма да изчезнат. Тук обаче се пропуска, че машинното обучение напредва доста бързо и ако сега преводите ни изглеждат доста нелепи, то те ще се усъвършенстват. Затова по-скептични анализатори предвиждат, че счетоводители, журналисти, правни съветници, лекари за диагностициране на елементарни заболявания постепенно ще бъдат изместени и ще останат професионалистите за случаите, когато е необходимо комплексно решаване на проблеми, напр. писане или обработка на по-сложна информация, правене на по-сложен правен анализ или при диагностициране на няколко заболявания, които взаимно си влияят. Не можем да кажем, че някой е застрахован. Ювал Харири говори, че отиваме към „икономика на дехуманизацията“. Ако досега е била на знанието и на интелигентността, то в бъдеще ще бъде на машините и на изкуствения интелект и ще трябва да се търсят алтернативни източници за доходи. Въпрос на глобален консенсус е тези производства да бъдат облагани с данъци, защото те на практика почти няма да струват нищо, а ще изместят човешки труд.

Затова според мен ерата на тясната специализация свършва и хората трябва да се образоват по-комплексно и в интердисциплинарни полета, тъй като ще са необходими различни умения. Ще е важно да се мисли комплексно, да има критично мислене, аналитични способности и ние да се преизобретяваме на всеки 2-3 години.
Вероятно класическите музиканти няма да свирят в оркестър, а може би ще ходят в отделение по неонатология, където музиката им ще помага на преждевременно родените бебета да се развиват по-пълноценно, или пък да свирят в оранжерии с цветя и те ще изглеждат естетически по-красиви, защото вече има изследвания за подобни връзки.

Новините не са добри за нискоквалифицираната работна ръка. Пропастта между най-бедните и средната класа и най-богатите, ще се задълбочи и доведе до нови социални революции.

Като цяло Европа и светът изостават. Дебатите се водят по-пълноценно в Северна Америка, в някои страни в Южна Америка, в Южна Корея, в Китай, в Япония. Но всичко ще трябва да се обмисля в крачка. Някои нови професии и нови производства ще избухнат изведнъж и един ден човечеството просто ще се събуди с радикални промени и ще реагира ad hoc или постфактум. Във Великобритания например вече има супермаркет, който изцяло функционира с роботи, с автоматизация, с доставки на покупки. В Сан Франциско има аптеки, в които има робот фармацевт. В Хонконг има борд на директори, изграден изцяло на база изкуствен интелект – Vital. Той решава в кои рискови компании да се инвестира. Дори творчеството не е застраховано. Известният композитор Стив Ларсен прави експеримент с непредубедена публика, като пуска три произведения – едно свое, едно на Бах и едно на изкуствен интелект. Когато пита хората кое е най-прочувствено и най-докосващо ги, публиката избира това на изкуствения интелект. Не защото е гениален, а защото с милиони произведения е успял да направи комбинация, която е най-емоционална.
Така хем виждаме нещата да се случват, хем всъщност реагираме реактивно, напр. за редактирането на гени в Китай едва когато стана факт.

Къде е България според Вас?
Инвестициите, които се привличат у нас не са достатъчни. Иновациите засега не са подкрепени.
Това, което е проблем в цял свят, се наблюдава и тук – изоставащо учебно съдържание и възпроизвеждане на информация, а най-важно е децата да бъдат научени да мислят, да интерпретират, да анализират, да могат да намират информация.

Тенденцията е всичко да става умно – умни градове, умни домашни системи – от електрически уреди до отопление, фасадите на сградите ще бъдат променящи се спрямо метеорологичните условия – ако е лято, ще изглеждат по един начин, ако е зима – по друг. Това, когато се съчетае с Интернет на нещата, когато е снабдено със сензори, ще крие своите рискове – да бъде хакнат дома или хладилника, напр.