Всеки има своите сто години
Сто години. Толкова ни е даден живот. А как ще го ползваме, решаваме ние. Дали в болест, дали в радост и докога…Според Петър Димков първо трябва да решим каква е мисията ни и със самочувствие да я следваме пламенно. Той бил сигурен, че човек трябва да живее дълго и да се чувства млад. Да е здрав, за да може да мисли добро и да изпълнява мисията си, да е работлив, любознателен, да прекарва живота си без пороци /като цигари и алкохол/, да спим повече- до десет часа в денонощие, да спрем месото и да подхранваме позитивни мисли. Да опознаваме тялото си и предусещаме нуждите му и проблемите, преди да се появят. Не е толкова сложно, нали?!
И още от съветите му:
Не се излежавайте, казва той, живейте в ред и хармония, което значи – подреждайте пространството около себе си, за да се подреди и живота ви, както ви се ще! Според него двете действия имат пряка връзка, понеже редът извисява мисълта на човека, помага му и в успешното реализиране в живота. Всъщност хаосът пречи дори и на здравето му, смята Димков.
По отношение храната казва, че е важна, доколкото е важно да сме живи и толкова! Да се храним, за да живеем, не обратното. И също мисълта, с която поемаме храната. Затова и смята, че смехът е най-добрият десерт! Е тук вече…аз мога да оспорвам, но както и да е.
за повече по темета четете „Сто години за всеки“ на Петър Димков