За духовните водачи

Dea/ април 22, 2019/ Духовно развитие/ 0 comments

Не малко хора от тези, които са правили регресия или сесия за по-добра връзка с духовните си водачи често след нея имат повече въпроси, отколкото преди това. И се питат на какво да вярват. Да помнят отправеното им предупреждение или да го забравят? С тези и други доуточняващи въпроси се обръщам към Петър Петров, който прави интензивни групови и индивидуални сесии на търсещи хора в София и страната.

„Преди сесия отправям лична молитва и защитавам пространството по няколко начина – паля свещи и изказвам моя молитва. Огънят изгаря всичко ненужно. Когато започнем, я изказвам и гласно, карам хората да си я повторят наум, за да са спокойни, че техните пазители ще присъстват. Повечето от водачите ни дават окуражаващи послания като : „Ти си обичан/а, ние те подкрепяме, действай, същество от светлина“ и т.н., но без да ни казват как точно да действаме, в каква посока. Липсва конкретика. И това е не за друго, а за да не се нарушава свободната ни воля. Защото няма правилен и погрешен път – всички пътища са правилни, независимо с каква оценка вземеш изпита /с 3 или 6/! А с каква скорост – решаваш ти! Искаш по-кротко да я караш – ок! Искаш друго веднага – пак е ок! Много рядко духовните водачи казват нещо конкретно – 1 на 50! Но щом го правят, значи човека е достатъчно силен, за да го понесе! А дали ще им повярват, зависи от това дали той иска да поеме отговорност с даденото му знание или не. В регресия можем да се свържем със всяко същество, от което имаме нужда да се свържем в момента. Те не са добри или лоши, но със сигурност са с по-висока вибрация от нас. Понякога ни се карат и ако е така, то е защото имаме нужда в момента да предприемем нещо, а отлагаме. Възможно е в следващия момент да са много бащински настроени и да се изказват ласкаво. Това, което сме ние в момента привлича, онова, от което имаме нужда да ни се каже. Посланията винаги са свързани с начина, по който възприемаме света – ако имаме нужда от конкретика – получаваме по-ясни послания. Неясните са, за да си ги доизмислим. Първо – за да са по нашия начин и второ – за да положим усилие. Да упражним творческата си природа- с всяка една дума и жест ние творим и поемаме отговорност за своето творение. Като парченца пъзел, които постепенно събираш, докато получиш цялата картина. “

Духовните водачи принципно избягват преките съвети, защото знаейки истината човек се опитва да я избегне, ако тя не му харесва. И е възможно да го направи, макар така само да отлага нещата във времето. Нещо като филма „Утрешния вестник”. Това е проблема със знанието за бъдещето, което е вид капан за свободната воля и отговорността – пред решенията на душата. Ние можем да ги променяме – казва Петър и добавя, че това обаче има „ефекта на пеперудата“ – тоест е свързано с други промени, които трябва да компенсират. Затова и не се дава на повечето хора. Целта е една – да сме сме си в „центъра“ и да улавяме вярната вълна какво е важно за нас в този живот. А пък с какво ще се занимаваме – това вече са подробности. Всеки си решава. Насочват ни леко и внимателно, за да не се отклоняваме много от пътя си. Но е заблуда е да се търси „правилния“ начин, път, пътека. Всичко, което ни се случва и правим, има смисъл. И накрая цитира неговия учител Сал Ракели, който казва, че духовните водачи никога не отнемат от свободната воля на питащия и по това познава дали контакта е със по-висши същности.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment