До Конго и назад през погледа на Симона

Dea/ ноември 22, 2018/ Пътешествия/ 0 comments

Сблъсъкът на 21 век – между природата и човешката суета през погледа на Симона Стоева от Варна

Тя е на 25 г., завършила специалност „Корабоводене” във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” в родния си град и от дни вече е дори помощник-капитан. Поводът да я потърсим е нейното морско пътешествие от Варна до Конго, осъществено с кораб на „Грийнпийс” за каузата да бъдат запазени от безразборно изсичане африканските гори. С това пътуване Симона на практика осъществява две свои мечти: освен екологичната и професионална – да трупа опит на палубата на кораб в далечно плаване. Пътуването им трае шест месеца – от септември м.г. до април т.г. и безспорно оставя трайна диря в личната й биография като първата крачка в избраната житейска посока.

Когато съдбата я среща екипаж на „Грийнпийс”, Симона работи на туристическа яхта в района на Морска гара – Варна. Възползвайки се от възможността, която дават отворените врати на еко кораба, акостирал в града, тя стъпва на борда на „Грийнпийс” и се запознава и впечатлява от капитана му – холандка.

„Мечтата ми беше да плавам!” – споделя зеленооката брюнетка и в погледа й проблясва онази искра, която е отвела всички велики пътешественици до мечтания пристан и непознате земи. До този момент е имала опит единствено като стажант на ветрохода „Роял Хелена” /реплика на легендарния „Калиакра”/.

Разликата, казва младата пътешественичка, между обикновения кораб, който достига до далечни земи и тези на „Грийнпийс” е в атмосферата! Пътуването тук е посветено изцяло на каузата и всеки върши онази част от задълженията си, за които му е отредено място на борда. Имало е бури и са ги преодолели – с общите усилия на всички и това е онази част от ежедневието с дози адреналин, от който морските пътешественици неистово се нуждаят.

Пътуването на Симона до Конго е осъществено с най-големия от трите кораба на „Грийнпийс” – „Есперанца”, чието име в превод означава „Надежда”. И това наистина се оказало голям шанс за момичето, с вятър в косите и огън в очите – надежда да е на борда на кораб в който липсва дискриминация по пол, раса или други признаци.

72 метровият кораб „Есперанца” достига бреговете на Африка с цел да направи информаионна кампания сред местното население за последствията от изсичането на горите – белите дробове за целия свят. А горите имат полезност за нас в няколко посоки. Наред с прочистването на въздуха и задържането на почвата с корените си, те са местообитание и на редки видове растения и животни, като маймуната Бонобо напр., Конгоанския паун и окапи /от семейството на жирафите, но с белезите и на зебра/. С изчезването на горите, тяхната популация се топи и е на път да изчезне съвсем. И това става буквално пред очите ни, със застрашаващи размери и очевидно с нашето позволение. От растителните видове в червения списък вече е и дървото бубинга, от което изтънчени американци и европейци си поръчват кутии за пури, специално изработени мебели за дома, подови настилки, дори китари! Струва ли си суетата да победи природата е наистина риторичен въпрос за хора, които могат да мислят.

Връстниците й замислят ли се над тези въпроси – питам аз, макар донякъде да се досещам за отговора – хората и интересите им са различни и това не зависи от възрастта, а от степента им на зрялост и осъзнатост, че не всеки живее сам за себе си, макар привидно да е така. Общият ни дом обобщава картината от действията на всеки един от нас, затова и сме свидетели вече на крайности в климатичните условия, които очевидно се променят и вече не се съобразяват със спецификите на сезоните.

ДАЛИ ОБАЧЕ СИТУАЦИЯТА ВЕЧЕ Е ИЗВЪН КОНТРОЛ ИЛИ ВСЕ ОЩЕ МОЖЕМ ДА ПОВЛИЯЕМ НА БЛАГОПРИЯТНИЯ ИЗХОД Е ВЪПРОС СВЪРЗАН ВEЧЕ НЕ САМО С МЕТЕОРОЛОЗИТЕ, НО И С НАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

Като контраст на добрите намерения, животът поднася безпощадни факти: точно до тях на африканското пристанище съседен кораб товарел дървесина, при това легално…Бавно ще се променят нещата, виждат го и активистите. Естествено, със съвместните усилия и на властта, и на отделните хора. Отново стигаме до въпроса бедността порок ли е и в подобни случаи, виждаме, че е така. И че това, разбира се, се толерира от интересите на бизнеса.

Първо акостирали в Камерун, после – в Конго, разказва Симона. Всичко е много тъжно, действителността е покъртителна – споделя тя, въпреки че не са били в най-бедните райони.

Впечатленията на Симона от африканските им домакини са прекрасни – посрещнали ги с музика и танци, от които струяла първична радост. „Личеше, че са добри хора – разказва морското момиче, направиха ми впечатление на усмихнати и добронамерени хора, които въпреки трудния си живот не са забравили да се веселят!”

От страната им обаче впечатленията й са, че боклуците са буквално навсякъде и липсват кошчета за отпадъци, постройките – и жилищни и търговски били само бараки, а водата – заразена. По тази причина месец и половина имали режим на водата на техния кораба, за да може екипажа да разчита само на донесените водни запаси, без да се налага да зареждат оттам. 40 градусовите жеги на моменти били прекъсвани от кратки валежи, а създвали идеалните условия за орди комари, които общо взето се оказали  най-голямата напаст там. Но каузата си заслужаваше, заключава младата природозащитничка и добавя приятни щрихи от плаването – на палубата делили пространство 11 националности – имало хора и от Корея, Тайланд, Нова Зеландия, Испания, Великобритания, Германия и от още къде ли не, но всички те били част от общото домакинство като едно голямо семейство. Независимо по какъв начин всеки от тях живее на брега, какви навици и специфични особености има, на борда действали само морските правила и йерархия. Лично за нея най-добро впечатление й направили корейците – с чистотата на сърцата си, топлината в отношенията си, общителността и приятелското отношение към всички. За тази половин година на кораба отпразнували много рождени дни, незабравими Коледа и Нова година. Условието било подаръците за всички празници да са ръчно изработени и тя получила уникален нож, а направила макет на лодка. Първоначалното й намерение било да е само три месеца на кораба, но впоследствие поискала да удвои престоя си.

Грийнпийс има офиси в над 40 държави по света – включително в България и в Конго. У нас настоящите им кампании, които се провеждат са свързани с възобновяемите енергийни източници и със спасяването на Пирин. Подкрепящата информационна кампания на кораба с интернационален екипаж събрала хиляди местни хора на борда му, дошли да научат повече. Организирали осведомителни дни, на които присъствали и влиятелни хора от изпълнителната власт в африканските държави. Те търсят мирно решение на проблема, съзнавайки, че процесите ще се случат бавно и трудно. Но докато природозащитниците били там, така и не излезли с общо решение…

Дали се е върнала различна?! Със сигурност! Това, което придобила като лична опитност от плаването е да разбира по-добре хората и да е по-толерантна към тях, въпреки различията в културите. Симона е благодарна за възможността да има тази мъдрост не в края на живота си, а сега – докато е още млада. За да помага с усмивка и лекота в добрите общи намерения да имаме една по-чиста природа и оцеляла Планета.

*Статията беше публикувана в септемврийския брой на сп. „8“

 

 

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment