Иракли – едно морско бижу
Нос Емине, плажът на Иракли и Емона са само на час път по сухоземното трасе от Варна. Това е най-източната част на Стара планина и мястото е особено по няколко причини – освен че самата планинска верига разделя на две части България – северна и южна, носът пък е вододел за морската територия като северно и южно Черноморие. И дори самите моряци си знаят, че трябва много да внимават преминавайки го, защото винаги от другата страна са възможни изненади. Като напр. времето рязко да се смени, водата да „се обърне“ и ред други изменения, които даже променят плановете на мореплавателите. Но да се върнем на онова, което съвременния турист може да получи от това прекрасно място. Нос Емине е крайната точка от международния туристически маршрут Е-3, свързващ Атлантическия океан и Черно море, а в българската си част е нашият „Камино“ по-популярен като Ком-Емине. Защо е толкова трансформиращ, може да си отговорите или като го преминете или по по-безболезнения начин. Като си дадете сметка, че някои истини се разбират по трудния начин – в самота, съзерцание, сред красота и в трудности.
Някога тук имало манастир – това било през 10-ти век. Днес за него напомня само една част и от преместена малко по-навътре в планината – църква „Св. Никола“, която след като е обявена за паметник на културата е изоставена на произвола на времето. Ако се вгледате обаче в някои нейни детайли, ще откриете красотата й.
Има няколко начина да усетите по-добре с какво е специално това място и то е като си отделите повече време / едва ли ще ви се тръгва бързо оттам/ да поразгледате. До Фара, разбира се нямате достъп, защото това са обекти на военните и за тях трябва специално разрешение. Но ще го видите сравнително отблизо. И това, бих казала е достатъчно /влизала съм/.
В момента полагат нов асфалт в отсечката с. Емона- плаж Иракли, разширяват трасето и скоро ще има паркинг. Така че тази част вече не е дива, както доскоро беше. Лошият път до с. Емона си стои. Както и усещането за простор и свобода навсякъде по платото с ширналото се море край вдадения в морето нос Емине. Остър мирис на море, крясъци на прелитащите птици и безкрай, потънал в тихо безвремие. Място само за философи и художници, както и за лентяи-туристи! А последните нямат друга работа, освен да търсят брега по трудния начин…И така с алпийско въже преминахме първата част от прехода към 8 километровата непрекъсната крайбрежна ивица. Имахме удоволствието да видим как се променя тя – от големи камъни в първата трета от този участък, през по-ситни такива, докато накрая стигнахме и до пясъка! Българското крайбрежие е достатъчно красиво и разнообразно и по нищо действително не отстъпва на гръцкото!
