Халката на Карандила

Dea/ март 7, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

Тя е „емблемата“ на град Сливен. И вероятно затова още през далечната 1969 г. е обявена за природна забележителност. Много са версиите какво точно представлява и за какво служи, но нито една от тях не е отличена пред другите хипотези. Затова и всеки тълкува мястото според виждането и усещанията си. Но е факт, че има  притегателна сила, която макар и неясна, привлича хората. Целогодишно. 

Как можете да я откриете? Отправяте се в посока над града, към Балкана и асфалтовият път ще ви подскаже началната точка на пешеходния маршрут – там, откъдето тръгва лифта за Карандила. Той е открит и макар да работи и през зимата /от 12 ч. до 16 ч./ имайте предвид как да се облечете, за да можете и да слезете от него. Горе ви очакват няколко заведения, в които може да се подкрепите, препоръчвам ви хижа „Карандила“ – кухнята е прекрасна, хората, които я стопанисват – също. Съобразяват се в всички бързащи за лифта и експресно обслужват с добро количество храна. Но да се върнем на маршрута за Халката:

  

Пътеката е лека и приятна и след около 20-30 минути, с един почти обратен завой, ще се озовете пред мистичното съоръжение. Но преди това вероятно ще ви направят впечатление отляво интересни скални фигури, които сякаш стоят срещу нея.

  

Прекрасно е, че въпреки потока от хора, който се стичаше и в двете посоки, всеки се чувства на индивидуално пътешествие!

  

Така изглеждат последните метри преди да се озовете лице в лице с Халката. 

Но какво е това и защо е направено? Има няколко популярни версии, които ще пропусна, защото лично на мен не ми звучат никак логично. Обаче има и две интересни хипотези: едната – че е свързана с любовта, другата – с астрологията. Емоционалната казва, че тук навремето /след като преминали през отвора/ двама влюбени осъществили невъзможната преди това тяхна любов. Варианта да проработи и за вас е да преминете хванати за ръце през отвора на Халката. 

 

Също, както и в живота – не е толкова трудно, колкото изглежда преди да го направите!

 

Научната хипотеза казва, че Халката е е направена още през 2 век пр. Христа от жреци на египетската владетелка Хатшепсут Мааткара, която често проверявала военните подразделения, охраняващи планинския превал. Други вярват, че това е „астрономическа обсерватория“, служела за регулирането на лунно-слънчев календар и за изравняване с пролетното равноденствие. Има паралели с така нар. „пробити камъни“ от мегалитната култура в Западна Европа – кантона Аманс във Франция, напр. където се намира камък, пред който бременни жени молели здраве за децата си, като хвърляли монети през дупката.

Според някои учени, опитвали се да разгадаят мистерията на съоръжението, то представлява звездна карта, направена от хора с невероятни познания по астрология. Също и за предсказания. Самата Халка /според тях/ представлява разположението на Венера пред Слънцето, двете фигури на билото отсреща, край които минава пътеката за Халката са съзвездието Близнаци, Малката Чаталка – съзвездието Телец, Голямата Чаталка – ярка звезда от съзвездието Колар, връх Българка – съзвездието Лебед, а Зайчев връх, който е сравнително близо /където е Кабиле/ съответства на съзвездието Заек. Всичко това навява аргументи, че Халката е древна обсерватория, направена за наблюдение и е свързана със забравения метод от Мунданната астрология.

Как го чувствате вие обаче може да разберете само на място!

 

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment