Време е за Рила?

Dea/ август 5, 2019/ Разни/ 0 comments

Вече е август и много българи – от страната и пръснати по света, както и чужденци се насочват специално към едно от най-сакралните места на планетата – нашата Рила. Спомням си всеки път, когато тя ми е давала нещо – сили, идеи, смисъл да продължа. Всеки път. Затова и си обещах всяко лято или пък есен или веднъж годишно поне да отивам там. С намерението да сверя посоката си – хармонира ли тя с онова, което ми се иска да доминира в живота ми, отклонявам ли се от пътя си и как да се върна там. И винаги, когато се завърна в моят град не един, а много повече от приятелите ми възкликват: „Какво се е случило, ти сияеш!“ Или „светиш“ или нещо такова все чувам и знам, че не се дължи на мен, а на Рила. Планината е тази, която може да те зареди, да изясни проблем и да те лекува. А Рила е нещо повече от това – на мен там са ми се спускали мисли, които много силно повлияват впоследствие. Сигурна съм, че не е случайно. Разбира се, това може да се случи и другаде – за друг това може да е Пирин, в последния месец на мен ми се случи в Албанските Алпи, важното е човек да се усамоти и притихне, за да чуе гласа в него, гласа на природата и въобще на истинските неща. Извън МОЛ-овете и цялата градска глъч, шум и суета. Понякога ще ви се струва прекалено изолирано. И тихо. И самотно. Но тогава се чува истината. Не случайно тибетските момчета са длъжни да престоят продължително време в манастир, преди да се оженят. Това дава мъдрост. Стоенето в тишина, без излишно разпиляване на енергия като бърборенето, напр. Така че, когато и да го решите, дайте си време – заради себе си. Защото го заслужавате. Да бъдете в планината! Да ви трудно, дори самотно, болно, скучно или каквото там ви се случва в момента вътре във вас. Но да преминете през него. И да продължите. Отново. Защото животът е по-силен от всичко. И ще продължи така или иначе, със или без вас.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment