Загадката Леонардо

Dea/ юни 2, 2019/ Книги/ 0 comments

Пет века след смъртта на Леонардо да Винчи, той продължава да разпалва въображението и да буди дискусии. Един велик учен, който трудно се побра във времето си. И продължава да ни учи с онова, което е оставил векове след като си тръгна оттук. Поредната книга за него или нещо повече от това? Ще прочетем, ще преценим…

„Тайната библиотека на Леонардо“ на Франческо Фиорети дава възможност чрез разказа да направим едно пътуване във времето до мистериозна Италия от края на XV и началото на XVI век. Докато бушуват бурните политически събития, се случват и ред други събития, които на пръв поглед не са толкова мащабни убийство заради редки старинни трудове, кражба и един шифър за тайна библиотека, който пази безценно познание на опасен ръкопис.

Каква е Италия по това време? Ежби за власт и меценатство, подклаждани от войни с френските крале, вътрешни борби и съперничество между благородническите фамилии. Свещеникът Савонарола е отлъчен от Църквата – обесен и изгорен, дипломатът Макиавели се опитва да запази автономността на Флорентинската република от посегателствата на папския син Чезаре Борджия, а Леонардо създава „Тайната вечеря“. Също така той продължава задълбоченото си търсене на другото значение на числата и скритото послание на геометричните тела с помощта на францисканския математик Лука Пачоли. Катедралата във Флоренция вече е с невероятния като замисъл и изпълнение за времето си купол на Брунелески, а Микеланджело извайва своя „Давид“. Така Франческо Фиорети описва обстановката в страната, като вплита и криминален сюжет ведно с гиганта от Ренесанса Леонардо да Винчи.

тически събития, множество философски препратки и възход на интелекта и художествения талант се открояват… една отрязана ръка и едно убийство заради редки старинни трудове, една кражба и един шифър за тайна библиотека, хранилище на безценно познание и на опасен ръкопис.



Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment