Асклепион
Покрай турските сериали, които „заливат“ ТВ ефира ни, българките откриха пъстротата на Изтока и се юрнаха натам. Дори и по Националните ни празници. Защото са почивни дни. А те са почивни не за друго, а за да ги почетем подобаващо. Както и да е. Хората, които работят, нямат много време за почивка и така е ок за тях. Не ме разбирайте погрешно – не отричам богатствата на Турция. И аз съм ходила там. Има и добри неща. Просто не харесвам завоевателното им отношение към всичко, което им „хване“ окото. Яли сме им попарата, знаем. И е важно да не забравяме това. Да не позволяваме да прекрачват границите ни.
Но сега ми е думата за нещо стойностно и интересно от гледна точка на туризъм, не на манталитет, който е различен от моя възглед.
Та думата ми е за Асклепион.
Място, познато в древността като лечебен център, към който се стичали буквално хора от цял свят! Дали известността й се дължи на факта, че е била по рода си или на друго – днес не знаем. Но е била от най-популярните лечебни санаториуми навремето. Построена през 4 в.пр. н. е., за да достигне своя апогей през римско време. На входа на Асклепион имало надпис, който и днес казва достатъчно, а имено: „В името на боговете, на смъртта се забранява да влиза тук“ .
Как се влизало там?
На собствен ход, както се казва. Тоест дългата около километър улица, по която се стига в едновремешното СПА те съпровожда мраморна колонада. И това е едно от условията дали си подходящ да влезеш – да го направиш без чужда помощ, така че бременни и тежко болни хора не се допускали до вътрешността. Не че за тях няма да има лечение, просто това не било подходящо за тях.
Лечението се провеждало сред много целебни води – първо вземали вани с минерална вода, след това болните преминавали боси през тъмни коридори с вади с течаща вода. Там те чували само ромоленето на водата, което също считали за лечебно. Какво друго ли? Ами като в санаториумите – много сън, а понякога прилагали и хирургически интервенции. След известно време на хората се препоръчвало да посещават и театъра за лечение на душата, както и библиотеката.
Сигурно се чудите откъде идва името. Ще ви кажа – от бога Асклепий, който според древногръцката митология е син на Аполон и на нимфата Коронида. Той бил известен лекар, получил най-доброто образование при кентавъра Хирон. Асклепий притежавал невероятни лечебни сили, а с времето натрупал и мъдрост, която му помагала да лекува всеки.
По света са известни и други храмове-светилища, посветен на древногръцкия бог на медицината Асклепий и те винаги са край лечебни извори. Те имат няколко важни места и това са: храм или жилището но божеството, място за молене, което е близо до този храм и извор или басейн за измиване на старото и изчистване от болестта на страдащия.
У нас подобни места има във Варна – Римските терми, в Кюстендил, Златна Панега, Перник.
Самият Асклепион заема огромна територия, включваща освен храма и амфитеатър, библиотека и многобройни бани. Античните гърци са смятали, че когато човек е болен, това се отразява освен на физическото му състояние и на душевното му състояние. Това днес е познато като твърдение на науката Аюрведа за комплексно лечение. Така че древните хора са били достатъчно мъдри да разбират това и да лекуват търсещите изцеление освен с традиционните за онова време лечебни билки, мед, минерална вода и куп други илачи. Също така на пациентите се препоръчвало към лечението да прибавят и своя принос с молитви, културна програма като театър, музика, четене на книги и много разходки на слънце.
А днес в Асклепион освен дневните туристически обиколки, паркът на някогашното светилище се ползва и за музикални представления. Защото подходящата музика също лекува мощно, подпомогната и от силата на мястото.