Албанските Алпи
Така влязохме в Албания – с вихър, по вода, три часа сред неземни красоти, докато стигнем до земя. Планинската земя, част от Алпите, на която защо ли й викат Проклетие /?!/ ни посрещна по този начин. В следващите дни същото се повтаряше – и все на макс. Слънцето печеше неистово, вятър ако имаше беше горещ, водата от реките – ледено студена и не позволява да се изкъпеш в нея, дори да стоиш две минути заради голямата температурна амплитуда. И през зимата било така, ни казват. А когато падне повече сняг, блокира пътищата за неопределено време. Затова вероятно така им викат на Албанските Алпи…
Чисто географски пътеводителят ни казваше, че от цяла Европа точно тук пада най-много сняг и се задържа най-дълго. А когато започне да се топи огромни реки от високото тръгват, помитайки всичко по пътя си и вземайки надолу камъни който постепенно се надребняват и през лятото изглежда като каменно поле, по през пролетта се образуват реки, които се наляга да заобикаляш доста…Сурова природа, това обяснява защо и представите ни за хората от там са сурови. Но всъщност не видях това, май имаме доста насложени клишето в това отношение. аз срещнах в Албания един усмихнати и работливи хора, готови да посрещат гости от цял свят. Което всъщност вече се случва- хиляди сигурно вече прииждат към новата планинска дестинация – от Германия и Чехия срещнахме много групи и отделни хора, на наистина много. В нашата група имаше трима французи, в долината Валбона срещнахме още една френска група, водена от косоварец с прекрасен френски! В планинските части няма хотели, но вече се строят
Чисто географски пътеводителят ни казваше, че от цяла Европа точно тук пада най-много сняг и се задържа най-дълго. А когато започне да се топи, огромни реки от високото тръгват, помитайки всичко по пътя си и вземайки надолу камъни. До там те вече постепенно се надребняват и през лятото изглежда като каменно поле, по през пролетта се образуват реки, които се наляга да заобикаляш доста…Сурова природа, това обяснява и защо представите ни за хората от там са сурови. Но всъщност не видях това, май имаме доста насложени клишета за тях. Пред ида тръгна натам, приятели ме предупреждаваха, че не мога да ходя така , както се обличаме в България, как едва ли не от пътя някой ще ме открадне, как свекърът в тяхната традиция не знам какво, но всичко това са предрасъдъци! Аз срещнах в Албания един усмихнати и работливи хора, готови да посрещат гости от цял свят. Което всъщност вече се случва – хиляди сигурно вече прииждат към новата планинска дестинация – от Германия и Чехия срещнахме много групи и отделни хора, на наистина много. С нас бяха трима французи, в долината Валбона срещнахве още една френска група, водена от косоварец с прекрасен френски! В планинските части няма хотели, но вече се строят. И скоро всичко ще се промени. Пътища също се правят. В къщите за гости има и перални и сушилни, които денонощно работеха, за да са на другия ден туристите свежи.
Тет, Албания