Когато солта е тежала повече от златото
Някога, преди седем хилядолетия до днешна Провадия /град в североизточна България/ се е намирал най-старият солодобивен център в Европа. Иронично е, че днес този ресурс /все още в наличност/ не се използва за производство на сол! Всъщност, суровината се ползва, но за производство на сода от друг завод в близост /Девня/ . Може да стигнете до Солницата, ако първо намерите град Провадия, след това продължите 6 км извън него в посока селата Гроздьово и Житница, докато стигнете портала на днешното предприятие Провадсол. Подминавате и него и след 400 м. ще има къде да паркирате в близост до новият вход за обекта. той все още не е пригоден да приема потоци от туристи, но се работи по въпроса и това да стане. По изключение вчера Солницата отвори широко врати, в последният от разкопките ден и по повод Националния празник на България/22 септември/.
Тук е бил най-старият град в Европа, изграден на това място заради поминъка на хората – добивът на каменна сол. Най-скъпата стока по онова време транспортирали по реките. Дори има хипотеза, че това са хората, които са можели да си поръчат и платят изработката на най-старото обработено злато в света, което е във Варна.
Но да се върнем в древността…Голяма крепостна стена опасвала градът. Земетресение я разрушило веднъж, но хората направили нова – почти до първата. Дебелината на стената била 4 метра. Имало и двуетажни къщи, вижда се къде биели сондата за да стигнат до солените извори, вижда се и къде са подлагали разсола на метода изваряване /чрез горене на почти непрестанен огън/. Археолозите намират различни следи, по които съставят разказа си, като напр. овъглен лимец, обърната с дъното на горе пръстена паничка и др. артефакти, които им говорят, че тук размирните времена преминавали циклично – земетресения, пожари, нападения… Но хората били практични и находчиви и успявали да намерят решения дори в онези примитивни условия. Така напр. за по-заможния имот на някой от древните хора направили от камъни /които имат в изобилие/ радиални линии. До момента археолозите са засекли 21 такива радиални линии по не докрай проучената могила. Те са сравнително тесни, в тях повече от 2-3 души не могат да минат и това е едната скрита идея: при евентуално нападение по-лесно да отбият атаката!
Забелязах и голяма каменна врата почти в средата на могилата /от античността/, но както ни казаха – какво има зад нея и има ли изобщо нещо, все още е неясно. За тази година разкопките приключиха. Догодина вероятно ще има още вметки към написаната дотук световна история.
