Моята „среща” с дядо Влайчо
Странно нещо е животът! Среща те с когото трябва най-неочаквано и май… точно, когато трябва. Така стана и с мен. Бях на три дневно пътешествие в Сливенския край по национални празници и докато търсихме тайните, записани в скалните феномени около Карандила, внезапна мисъл и „мерната” в движение табела за отбивка към село Коньово ни накара рязко да сменим посоката и вместо към миналото на траките, да проучим части от пъзела на наш доскорошен съвременник – дядо Влайчо.
Наричат го „пророкът на народа”. Заради дарбата му да „вижда” напред в бъдещето. Дарба или проклятие е било това за него?! Преценете сами.
Вероятно много от вас не са и чували името му. Онези, които са, го знаят като „феноменът от село Коньово”. Пророкът от Новозагорско бил праведен и скромен човек, надарен с рядка дарба да предсказва и да лекува.
Тук е мястото да поясним, че прозвището си „Дядо” той получава, когато е едва на 28 години, така че това е по-скоро титла или да го наречем мило обръщение, а не знак за преклонна възраст.
Като всеки пророк и изпреварил времето си човек, и той е бил неразбран, гонен и е живял в нищета. Явно, за съжаление, това е „дефиницията” за оставяне на трайна следа, защото охолният живот често отклонява душата от пътя ѝ.
Има само една книга, описваща живота му и тя е написана от член на семейството, но там по-скоро са разказани отделни случки от срещите му с непознати, потърсили го „да им гледа” и странните съвпадения в точните му предсказания. Но за мен не това е важното в живота му. Факт е, че тълпи от хора се стичали към него за помощ, също и от любопитство. Той не вземал пари. Дори заплатата си. Казал да я събират, но когато в един момент я потърсил, за да даде сумата за добра кауза, се оказало, че парите ги нямало! Всъщност дарбата му не му донесла нито слава, нито радост. Защото властта го преследвала и дори го вкарала в еднопосочния за повечето хора път към Белене. Той обаче успял да излезе жив от лагера!
В с. Коньово днес се гордеят с него. Почитта си изразяват по няколко начина: в центъра на селото има изграден бюст-паметник на Дядо Влайчо, също и параклис – точно срещу църквата. А в читалището е направен негов кът. Ако имате късмет, ще ги посетите. Когато аз се озовах там, бяха почивни дни около Трети март и съответно и те почиваха. Разказаха ни, че в този кът имало негови вещи. Част от скромната му покъщнина – мебели, някои негови дрехи и много книги, в които обичал „потъва” при първа възможност. Чудех се къде ли е живял и само след минута получих отговора от човек в магазина. Да ви кажа, за да знаете и вие, че къщата му се намира на улица… „Дядо Влайчо“! Веднага ще я познаете – тя е малка и скромна, също като него. Когато я наближихме, видяхме група хора да се суетят около входа ѝ и да влизат в двора. Оказаха се негови роднини и дори ни пуснаха в неговата стая! Съдбата ни компенсира за затворения кът в читалището. Бяхме там, където е живял, приемал хора и където е починал. Където се е молил и чел всички книги, променили живота му. Аз бях в стаята, за която съм чувала толкова много житейски истории! Невероятно. Няма да е пресилено да ви споделя, че беше вълнуващо преживяване. Скромната селска къща с познат интериор от 20-ти век, все още пази осезаемото му присъствие. Също като в много други автентични български селски къщи и тук в малката по размери стаичка има стара печка и бюфет, семпла маса и две единични легла в двата ѝ края. Много снимки по стените, сред които и на Учителя Беинса Дуно. Човекът, който ни посрещна се оказа негов племенник – Жечо Господинов. Разказа ни, че си го спомня ясно. На масата има 2 книги /за дядо Влайчо/ и библията, която той е ползвал. Спомена, че дядо Влайчо бил силно вярващ и част от хората, които идвали при него за съвет той препращал към църквата за разговор със свещениците.
Разгръщам страниците, които е разгръщал и той. Поглеждам стиховете, които е писал в самота и след дълбоки проникновения. Отварям на посоки, за да видя послание и го намирам:
Богомилите
Те бяха изпратени с небесно послание,
Носители на любов и истинско знание.
Не бяха самозвани, късогледи, фанатици
Нито от Божията любов отцепници-еретици.
Нямаха платени водачи с патрахили
И не бе истинското им име богомили.
Казваха се Христово бяло братство,
любовта за тях бе духовно богатство.
…Но се увеличаваше омразата против тях…
И осъден Василий и в огън изгорен,
така в историята бе записан този ден.
И братството им от пределите български изгониха,
но с това си деяние голям грях сториха.
От този грях България се заличи…
Какво знаем за Богомилите? Че са реформирали западното християнство. Също и че девизът на френската революция на барикадите :”Свобода, равенство, братство” е заимстван от богомилите. Това е заради равнопоставеността на жената до мъжа.
Богомилството поддържа идеята за вечното противоборство на доброто и злото, като накрая ще победи доброто начало. Те се делели на различни категории според съвършенството си в зависимост от степента на преодоляване в себе си властта на злата сила, дявола. Най-високо в моралната йерархия стояли съвършените богомили, които чрез дълбоко усвояване на учението, чрез молитви и аскетичен живот се издигали до носителя на Светия Дух и се приготвяли за богослужебна дейност. След съвършените богомили идвали вярващите и след тях – слушателите. Вярващите били членове на братствата, можели да участват в религиозния им живот и били обвързани с определени аскетични задължения. Слушателите живеели извън богомилските общества и можели да присъстват на проповедите. От една категория в друга богомилите преминавали след специален обред.
Богомилите имали по-друго отношение към жената в сравнение с православното християнство. Те отделяли еднакво място на мъжа и жената, допускало се и жени да бъдат съвършени, да стават учители и проповедници.
Проповедта на богомилите е придобивала и определена политическа насоченост, изразявала се в призив за неподчинение към представителите на привилегированата класа, които са имали власт над прикрепените към тях селяни.
Пътят на богомилите е минал през няколко Балкански държави, Италия и Франция. Навсякъде учението им е било ерес, само в Босна е било официална религия, затова и са се задържали там най-дълго – 450 години. Това се случва през Ранното Средновековие- началото на 10-ти век, за да приключи трагично през 14-ти в. в крепостта Монсегюр в Южна Франция.
Дядо Влайчо се е познавал и с Ванга, и с Беинса Дуно, и с художника Борис Георгиев. Общували са като сродни души на едно духовно ниво. Без да се съревновават. Имало такива провокации с негативен подтекст. Към това го подтиквали подстрекатели, облечени във власт, за да гледат сеир кой е по-голям пророк. Той обаче отказвал да участва в подобни манипулации. Бил е човек с достойнство и усещане за значимост, която не се нуждае от нечия оценка. Нито пък да доказва, че е повече от някого. На стената виждам слабо позната снимка на Петър Дънов, с когото общувал и по този начин. И очевидно ценял също толкова много. Познавал и уважавал и Ванга. Но и с нея не искал да си съперничи и да доказва, че дарбите му са по-високи. Изключителна личност!
На България са дадени толкова светли души, за да помагат. Сигурна съм, че го прави и сега по някакъв начин, въпреки че го няма във физическия ни свят.
Още факти от живота на Дядо Влайчо
За ясновидските и лечителските способности на Дядо Влайчо се говорело из цялата страна. Неговата популярност била толкова голяма, че дори цар Борис III потърсил връзка с него чрез съветника си Любомир Лулчев. На срещата с монарха феноменът познава, че ще му се роди наследник за трона, който обаче „няма да е нито цар, нито царствен”. Това не се харесало на управника и той не спазил конкретните заръки, които Дядо Влайчо дал, за да се омекоти съдбата на момчето. Още едно потвърждение, че хората чуват само онова, което искат.
Легенди се разнасят и за срещата през онези години между него и Ванга при Петър Дънов. Те взаимно си направили предсказания, които по-късно се сбъднали, макар да не били каквито искали.
За това колко са точни предсказанията му, свидетелстват фактите. Така например още през лятото на 1916 г. той говори за това, че плодородието в цял свят ще намалее заради войни и непрестанно нарастващото население, както и заради неправилното разпределение на благата. Също и че зеленчуците ще стават все по-отровни. „Вие няма да повярвате, но ще дойде време, когато мъжете ще носят обици и ще си слагат забрадки и ленти на косите. Те ще започнат да приличат на жени, а жените – на мъже. Светът ще се побърква. Но няма как – и това ще трябва да се изживее… Затуй ви казвам: ако е потребно да се мине през ада, вие продължавайте да вървите, без ни за миг да спирате, нито да се обръщате назад.”
Представяте ли си как са звучали преди век тези негови думи на обикновените хора ?!
Казвал още, че светът няма да се умиротвори, но блажени ще бъдат онези будни семейства, които приемат всичко спокойно и с дълбока вяра в Бога. С убеденост в неговата сила и грижа за тях. „Блажени ще са хората, които четат Словото и добрите книги, казва още той и които живеят в Любов и вътрешен мир. Страданията и страховете ще нараснат до степен на хаос, нервността и психичните болести ще се увеличат. Духовните и културните общества няма да се обединят и затова колективното добро ще е в застой. Хората ще бъдат много нетърпеливи и сръдливи, ще наблягат на яденето и спокойствието, но те ще им липсват. После брат с брата ще се съди, ще има много кражби и други беди, вещаел още пророкът.
„Светъл ще бъде Божият път и будните души ще почувстват това, а останалите ще потъмнеят още повече. Българският корен е здрав и жилав. Нацията ни ще оцелее, макар българският народ да е доста твърдоглав, и да не приемат Бога, за което и ще патят. До болка ще теглят…
Ще има чистене…не какво да е, а такова, каквото светът не е виждал и чувал. И това чистене ще стане чрез силата на Природата.”
Както разбирате, като всеки пророк изпреварил времето си, и той се е чувствал неразбран от околните. На хората им трябва време, за да догонят и разберат напредналите души. И когато не могат, те ги хулят и наказват. Защото не са като другите и се плашат от тях. Не е лесно да живееш така. Но някои имат силата да устоят на това, въпреки тъгата в душата си.
Отбийте се някой път в Новозагорското село Коньово и отдайте почит на този свят човек. Мястото е положително и ще ви се отрази добре. А вероятно и на душата на Дядо Влайчо, за да знае, че е имало смисъл от неговия живот, от лишенията и изживените страдания.
