Рила и потайностите й
Здравейте, пътешественици!
В летния сезон сигурно много от вас са се отправили към места, за които душата ви копнее. Така направих и аз, само че за първи път със сестра ми! Изненада беше, че тя го предложи и аз се поколебах за момент, но видях и плюсовете на това съвместно пътешествие. Така че приех и тръгнахме след кратко колебание, докато синхронизираме интересите си, прогнозата за времето и куп други неща, които впоследствие се доизчистиха. Така че тръгнахме на нашето пътуване и му се наслаждавахме постепенно. В движение изяснявахме някои детайли и така стана едно сестринско – родово и не знам какво още преживяване. Прекосихме България, озовахме се в столицата й, после се отправихме към нашата първа братовчедка, която работи в Италия и не бяхме виждали скоро и оттам – по женски към друга наша роднина. Въобще, голямо пътуване беше! Но ползотворно. В селото, където бяхме за първи път виждах толкова много хора и глъч, коли и песни и танци! Като че ли всичко празнуваше и танцуваше. Сякаш искахме и ние, но в крайна сметка го пропуснахме, заради нашата близка, която ни чакаше кротко в родната къща на баща ни. И там намерихме разлики от до сега. И то в положителен смисъл. Въобще, промените ни съпътстват и тепърва ще се разгръщат. Та привечер се отправихме обратно към хотела, в който се настанихме и към заведението, където имахме резервация. Беше интересно и различно. А на другата сутрин – отново на път след сутрешното ни кафе с братовчедката и дъщеря й. Сапарева баня ни очакваше. Ние нея – също. В началото на първото кръстовище поразгледахме офертите и да ви кажа, нищо не предполагаше, че ако нямаме резервация по-късно, дори няма да можем да хапнем! Оказа се, че макара да сме от Варна, дори нямаме и представа, че това малко градче с няколко заведения на главната им улица ще държи такива тайни…А ние си мислехме, че не трябва да пропускаме и другите – свързани с минералната вода. но там да ви кажа в жегата не е ок, да знаете. Трябва бая да я разредите тази вода, за да стане използваема. След това и вие като нас, може да се отправите към някой сенчест двор за прохладно възстановяване. А след това и към другите скрити козове в околността – църкви и манастири, водопади. Те не се далеч – в съседно село и с малко повече късмет и питане – ще откриете пътеката. бях ходила до Овчаренския водопад и не знам защо си спомнях голям преход – не беше така. До Ресиловски манастир също беше вълнуващо, дори улучихме и някакъв празник и тържествена литургия. Много въпроси останаха във въздуха около тези места, ще трябва да им търся отговорите …
На следващия ден много рано сутринта се отправихме към лифта, за да бъдем едни от първите в планината. Получи ни се. Успяхме, въпреки че сякаш бяхме част от шествие. Някъде чак следобед забелязах, че рускоговорящи нямаше. Имаше хора от цял свят, но не и дразнещи. Това обяснява някои неща, за хора, които живеят до морето. Първото, което ми направи впечатление е, че хората общуваха в хармония. Толкова голяма, че не знам колко от тях си дават сметка долу в градовете за този факт. Сякаш наистина виждах работа на нива. Едните са долу – и те нищо не подозират и виждат от цялото усилие, което горе полагат за тях. И другите, които трябва да следят за всяко нарушение и да се опитват да ги коригират нещата. Когато доближихме петото езеро – Бъбрека, чухме нежни напеви и светлите дрехи на фона на облаците и всичко останало искряха като нещо нереално. Хората се движеха в кръг – бавно и с отчетливи движения от Паневритмията на поне три зони, като в средата имаше изпълнители на живо – певци и инструменталисти, които поддържат нивото на жизнените функции на останалите.
Били ли сме някога другаде? Къде? Помним ли го това преживяване или нарочно сме занулени емоционално? И…защо? Много въпроси отекват в нас като че ли знаещи отговорите си.
Ако стоиш и слушаш достатъчно дълго, вероятно и други мисли ще те нападнат…Аз постоях. Достатъчно дълго. Сестра ми – също. Там беше нещо като естествена пауза за нас. И когато тръгнахме по-нататък, се сблъскахме с новата охрана на ПП „Рила“. Нещо като спасител в планината. Започна да свири, като че ли точно на нас, а ние се огледахме дали не можем да избягаме…не сме свикнали с това напомняне къде сме…Но всъщност, човекът дойде при нас и се оказа, че просто се бори на няколко езика с последиците от това всеки да прави каквото прецени сам.
