Сребърната вода
България е място с много извори, но разнообразните със свойствата си топли и студени води не е ясно дали са годни или не за пиене, предвид замърсяванията. Аз съм от Варна и нашата водата в чешмите е много варовита, затова и отдавна не я пия – обикновено си купувам бутилирана или си пълня изворна при възможност. С полезността обаче на купените води стои много сериозно еко въпросът как цапаме природата с допълнителен пластмасов отпадък всеки ден като постоянно купуваме пластмасовите бутилки в различни размери.
На път за разходка в Каварна вчера открих нещо интересно. Макар до сега да съм ходила безброй пъти там, намерих нова чешма, при това много полезна за здравето. До Старият мост – който е част от архитектурната стара част на града до морето видях табела: „Сребърната чешма – 200 м.“ и се отбихме да я видим.
Заварихме много приятно и чисто дере, в което хората са дооформили мястото като са направили параклис, къщички за птици, оставят орехи на катеричките високо по дърветата на определено място и също- маси и пейки, за да се събират там. Случайно заварих и инициатора на всичко това – Димитър Димов /в средата на снимката/.
Здравенякът от Каварна обясни, че всичко е направено доброволно с общия труд не само на неговите приятели, но и на деца от помощното училище в града, които възпитават в трудолюбие, любов към природата и реални общувания помежду си. За водата спомена нещо важно – че руснак е замерил с уред състава й и освен сребърни йони, тя съдържала и платинени, което пък е част от най-новите лечения на ракови заболявания / с платина/. Бяхме свидетели, че макар и в това зимно време, потокът от хора с десетки празни бутилки не секваше. Явно наистина са доволни от ефекта върху здравето им!
Макар в Каварна да има 6 чешми с голям дебит, тази е вече начело в класацията ми. Затова споделям информацията и с вас, защото може да познавате някой, който се нуждае от помощ да задържи живота и здравето си още известно време. Другите чешми вече са с табели – че са там благодарение на европроект, макар да ги е имало далеч преди да влезем в ЕС, но както и да е. Трагичното в случая не е това, а че се харчат безумни пари за тебели и прочие ненужни неща, вместо за нещо наистина полезно. Ето например въпросният проект е за близо 200 хил. лв., а дори не са отделили 20 от тях, за да изследват водата или да я следят периодично.