Лечение с народна музика

Dea/ октомври 17, 2018/ Разни/ 0 comments

В народните ни танци са скрити много кодове – един от тях и може би главният, е изцелението. Чрез радост, в споделеност. И с доказано въздействие. А по отношение на разнообразието ще кажем, че в България са познати над 40 неравноделни такта, което е без аналог в света! Ръченицата напр. е в пъти с по-силно въздействие от морфина! Което означава, че набивайки хорото на даден такт, ние освен че повдигаме вибрациите на Земята, и лекуваме органите си. Всяко хоро отговаря за даден орган и това е нашата универсална изцеляваща практика.

Ганкиното хоро, напр. лекува дебелото черво, хайдушкото тонизира сърцето и лимфната система – то работи и в честотата на любовта. А това ни отделя от енергията на тъмнината, която се подхранва с постоянни страхове: от лоши новини, болести, бедствия, кризи.

Когато човек изпитва любов, той трепти в 50 херца, безусловната любов издига човека до 150 херца и това е любовта на майката към детето й, а 205 херца вече е честота на саможертвената любов.

Хайдушкото хоро повдига вибрациите на любовта, то работи там, където е лимфната система. Ръченицата също има много важна функция, защото когато я играем, се отделя ендорфин, който е болкоуспокояващ и е 80 пъти по-силен от морфина.

Но това старите българи явно са го знаели, защото русалиите /подбрани по специални критерии мъже в група, които са се събирали за няколко седмици заедно, за да лекуват/ са правили изцелението на нуждаещите се точно по този начин – чрез танц. Казват, че това е много бърз ръченик, който дружината русалии играе в кръг около болния. Той е в средата на мъжкото лечителско хоро и тези, които са присъствали на такива тайнства говорят за сътворени чудеса…

Дори и само това да правим – да си играем хората и да си пеем песните е достатъчно, за да сме здрави и усмихнати.

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment