Вълчанов мост

Dea/ април 17, 2019/ Пътешествия/ 0 comments

Намира се в Странджа, зад загражденията досами границата ни с Турция. Преходът до там е пешеходен, мостът е над река Резовска, през която преминава и границата на България с Турция. За Вълчанов мост се носят легенди – като се почне от това къде е скрил съкровищата си – в пещера ли и коя точно…до този мост, в който също вероятно се търси имане.

Рзклонът за село Сливарово на пътя Малко Търново – Граматиково е добро начало да оставите автомобилите и поемете пеша. Оттам е 6 км по горски път, като се минава и зад стария граничен кльон. Маршрутът върви по полегато било и после се спуска в дерето. След това се излиза на просеката за новото гранично съоръжение, където някой трябва отвори портала към Вълчанов мост. Общото разстояние в двете посоки е 14 км.

Първият Вълчанов мост бил дървен. Днес на същото мястото се издига нов – изграден отново през 1908 г. /от мрамор/, на мястото на стария. Река Резовска е втората по дължина и пълноводие от реките в Странджа, защото събира води от най-високия дял на планината около връх Махияда. Той е улеснявал преминаването през буйната /особено напролет/ Резовска река по пътя за гр. Малък Самоков или Демиркьой) и гр. Виза в днешна Турция.
Една от версиите за моста е, че през 1941 г. по време на Втората световна война той бил миниран и при силна гръмотевична буря се самовзривил, като оттогава откъм българската страна два от трите свода са напълно разрушени.

Ако не сте сигурни, че можете да го откриете сами, следете програмата на „Зелена Странджа“ – те често организират общи преходи за желаещите да са по-често на открито, като дори и могат да помогнат с извозването, ако не разполагате с кола. Таксите им са 10 лв. за еднократно участие и още толкова – за транспорта. При по-чести ходения с тях, правят и отстъпки.


Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment