На „Стоп” из Европа

Dea/ ноември 13, 2018/ Пътешествия/ 0 comments

Две момичета от България – Благея и Веселина – на по 25 години предприеха адреналинско приключение наскоро: за 9 дни преминаха през 7 държави на авто стоп. Идеята отлежала 4 години, преди да бъде осъществена, но и двете са доволни от резултата – стигнали са живи и здрави, заредени и обогатени са с впечатления, дори пристигнали три дни по-рано от предвиденото! Разказват, че това пътуване е било нещо като „отваряне на духа”, заради общуването с различни хора, които срещали. Затова и избрали този начин на придвижване, не евтините самолетни билети, където всеки бърза, изнервен е и е капсулиран в своята траектория. Тук фокуса е върху преживяването на пътуването и общуването с хората, с които им се пресичат пътищата, не крайната цел.  И това вече е зачеркнато като постигната мечта, при  това без негативни впечатления.

Контрастите също присъствали в нестандартното придвижване  и те са част от колорита на преживяването– веднага след „стопа” на ТИР, попаднали на човек със собствен бизнес и яхта, после се качили във ВАН, пълен с некъпани от дни хипари, акордеонист –музикант, а също и момче, което отивало на шопинг във Венеция. Истории много – ще имат да си спомнят и разказват даже и на внуците!

Благея е козметик в Лондон, отскоро е омъжена и мъжът й я подкрепил на 100%  в осъществяването на старата й мечта. Но с условието да снимат номера на всяко превозно средство, в което се качват, за да знае до къде са стигнали в придвижването. Веси е завършила туризъм, за момента работи като сервитьорка.

Гуни и Веси споделят, че са били приятно изненадани колко много мили хора са срещнали по пътя си и дори някои специално удължили с 20-30 км маршрута си, за да ги оставят на по-подходящо за млади момичета място на свечеряване. Като предпазни мерки и двете имали лютив спрей, „кодови имена”, които само те да разбират – ако някоя от тях се чувства некомфортно в компанията на даден непознат /имената са сигнал по най-бърз начин да слязат от колата/, също и принципа никога да не „ловят” стоп по тъмно. Всъщност, на всички казвали, че някой ги чака в следващия град.

Маршрутът: България – Ниш, Белград /Сърбия/ – Загреб /Хърватия/, Любляна /Словения/, Венеция, Верона, Торино /Италия/ -Лион, Париж /Франция/ – Лондон /Великобритания/.

Изминато разстояние: 2900 км. от тях около 2000 км на стоп.Защото не навсякъде/ като Италия, напр./ е разрешено стопирането. От там са ползвали автобус.

Съветите им към други, които искат да ги последват са следните:

Да НЕ носите много багаж, да направите някакви безплатни предварителни резервации за нощувки, защото на място те са по-скъпи и да питате местните – напр. персонала в хостела къде е най-доброто място за „стоп” в техния град.

И все пак, момичетата отчитат, че са имали голям късмет! За цялото време са чакали само веднъж до половин час и пак са били на път! И след като са направили това, чувстват, че могат да осъществяват буквално всичките си идеи – и досегашни, и бъдещи! Гуни вече го прави в Лондон – сбъдва ги една по една, а за Веси това приключение е било и преместване към новия й живот, пренастройка и нови впечатления. По пътя си срещали хора от Канада, Куба, Америка, Австралия, Аржентина…и усещането им е, че хората са едни и същи навсякъде, независимо къде живеят.Не сме толкова различни, казват момичета, които преоткриват света по свой начин. И освен пътуването и срещите, момичетата се радвали да бъдат действително туристи – най-много им харесала Кулата на черепите в Ниш, в Загреб – Музеят на разбитите сърца, както и интерактивния Музей на мъченията. Като цяло: храната, хората, архитектурата отново в Загреб. Венеция – с всичко, което представлява, макар да  е пренаселено, а в Торино – плащеницата на Христос. Не е малко за 25 години!

Най-странното им преживяване: нощувката на гарата във Верона, където поделили пространството с не малко бездомници…Казват, че това име  е за пръв и последен път. Иронията на живота е, че предната вечер били в прекрасен хотел.

Следващите „стоп” предизвикателства ще бъдат  пак европейски, но в другата част: Виена –Будапеща-Прага, а след това да се готви Южна Америка!

Самите те написали преди да тръгнат правила за безопасност и смятат, че е много важно да се спазват! Първоначалният им план бил за 12 дневно пътуване, но автобусния транспорт и привършването на финансите ускорили завръщането. Съветът на пътешественичките е, че ако планирате добре пътуването от рано, винаги е по-евтино! Импровизациите на място струват повече. Вкъщи се прибрали доволни и енергезирани, но въпреки това Ви съветваме да сте по-предпазливи в подобна авантюра, защото те все пак са се оказали големи късметлийки!

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment