Самотният остров

Dea/ ноември 20, 2018/ Пътешествия/ 0 comments

Едва ли ще е пресилено да наречем така остров Свети Ахил в днешна Гърция– любимото място на цар Самуил. Защото това е основното чувство, което още витае наоколо – тишина и безвремие. Заедно, завинаги! Това е резонирало в душата на големия български владетел и онова, което го е гнетяло и тежало като неизказани чувства, е можел да остави само тук. На това парче земя, изолирано от другите с вода и труднодостъпен планински терен. Езерото Преспа…наистина трябва да си там, за да усетиш свободата, която дори има мирис, толкова е опияняваща! Няма такъв простор! Разбирам защо само тук си е почивал царят.

В съзнанието ми се врязоха две думи от цялата екскурзоводската беседа – „нещастна фамилия”… Дали наистина е била такава историята на цар Самуил? Мълчание обаче обгръща всичко и пази предано истината да си остане там – в миналото. И само вятърът припомня, че времето продължава, не сме застинали.

 

Малкото Преспанско езеро в Гърция. Малко, но толкова красиво, че още и още съседите не могат да си го поделят. Дори и днес всеки е взел по парче и през него минават линиите на три граници – тези на Гърция, Македония и Албания. А вятърът е общ, панорамната гледка – също. Точно както е обща и историята ни – смесица от силата, емоциите и амбициите на всички нас. Остров Свети Ахил продължава да ни дава нагледен урок кой е крайният победител след толкова борби, ежби и страсти – единствено природата. А това, което днес може да помири историята, очевидно е туризмът. Защото така се доближаваме един към друг – всеки със своята национална истина, край руините на отминала епоха.

Мястото е било свято – тук е имало 11 църкви, дворец и 11 къщи. Руините и  основите им се виждат. И сега е свято – освен че е почти празно, стои и така далеч от всичко и всички.

Защитена и изолирана от останалия свят, Самуиловата резиденция по някакъв начин показва драмата на времето, когато тук все още е кипял живот – в заника на Първото българско царство. Каква ирония – насред труднодостъпните планини около Охрид и Преспа Самуил искал да запази последните педи българска земя от византийските ламтежи. Но останал завинаги там! От есента на 1014 г., когато умира щом вижда хилядите си ослепени войници…

Десет века по-късно – в средата на ХХ в., при археологически разкопки откриват скелета на владетеля Самуил, на неговия син цар Гаврил Радомир и останките на още 300 души, погребани около базиликата. Местните жители вярват, че това са телата на част от ослепените самуилови войни, погребани редом с владетеля си и останали тук като вечни стражи, за да закрилят техните души острова…

Днес до острова се стига по „поклоннически път” (понтонен мост дълъг близо километър), който „настройва” за срещата с миналото. Може би не е случайно, че докато вървяхме по него, зад себе си чух бурен семеен спор… явно мястото пречиства и провокира да излязат наяве и бъдат изказани всички претенции, недоразумения и различия, за да се осъзнаят и омиротворят. Специално място, безспорно. Непременно ще се върна!

 

 

Share this Post

About Dea

Живея на морето и мисля като Хемингуей. Карам колело, вместо кола и обичам природата - да й се наслаждавам. Перфектна е без нашата намеса! А където се налага, нека бъде за подобрението й - така смятам. Обичам да пътувам, защото тогава се "разширявам". Сетивата ми се обострят, а срещите ми с хора и ситуации никак не са случайни... Обичам и да чета, и да преживявам. Понякога пътувам и така! Чрез другите и техните истории. Защото всички сме свързани по един или друг начин, а чуждите емоции нерядко са и наши. Да се наслаждаваме заедно на пътуването си през живота - пъстър е!

Leave a Comment