Родопите през есента
Източните Родопи за рапсодия за душата през всеки сезон, но като че ли през есента багрите там са неповторими. Това напр. е необхаватен от камерите обект, намиращ се на голяма площ до с. Фотиново. Известно е под названието: „Костенурките до с. Фотиново“, заради меките форми в скалата, наподобяващи коруби на гигантски костенурки. Смята се за светилище на 7 хил. години.
Това е друго светилище, в с. Ковил. Поради факта, че местното население трудно говори български език, не можах да взема информация от първа ръка за ритуала на камъка и други подробности, но е факт, че тълпи от туристи продължават да прииждат натам, а възрастта на местните е преклонна.
Този каменен саркофаг се намира в гората над с. Овчево. Дори изследователи и туристи го подминават, без да разберат какво съкровище се намира едва ли не до пътеката и се задоволяват само със скалните ниши в селото. Те действително са интересни всичания, има и стълби с оспорвана датировка до тях, но са погребални. Това, което отличава съществено този обект от по-видимия и лесно достъпен /в селото/ е, че този саркофаг подобрява здравето и удължава живота. Местните разказват, че от десетилетия към него се запътват не само българи, но и хора от съседна Турция, научили за въздействието му. Старите хора добавят, че е бил и по-запазен, но…вандалщината явно не подминава и сакралните ни места в търсене на съкровища от веществен характер.
Това е така нареченото „Дюшун дере“ до с. Джанка. В превод – нещо свързано с мисълта, осмислянето и съзнаването. Мястото е действително особено, в смисъл, че дори да си внимателен, наглед безопасни места за преминаване се оказват не съвсем така лесни.
Белите варовикови овални скали заглаждат мислите, изчистват ги „до бяло“ и ни водят също както живота от гладките пътища, през непристъпни места към нашите си пътечки. Дали сме на прав /за себе си/ път става ясно за всеки според вътрешното състояние. В близост за и Абразивните кладенци до яз. „Студен кладенец“:
Това е колкото красиво и нереално, толкова и коварно място. Защото изглежда открито, а пред очите ни видяхме какво означава абразивни кладенци – наша спътничка съвсем леко стъпи в плитка наглед локва, прескачайки вода по трасето и хлътна за секунди до до мишници в нея!
Абе, мистични са тези Родопи! Спирам с обясненията, за да трупате собствени впечатления и лични преживявания – струва си.